DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Майкъл Джералд Тайсън (Michael Gerald Tyson)

Майкъл Джералд Тайсън (на английски: Michael Gerald Tyson) американски боксьор



Ръст: около 180 см.

Тегло: около 100кг.(в най-добрите години)

Статистика: 50 Wins, 6 Losses, 2 No Contest, 44 Knockouts

Титли: Шампион WBС в супертежка категория (1986-90, 1996)

Шампион WBА в супертежка категория (1986-90, 1996)

Шампион IBF в супертежка категория (1987-90)



Michael Gerald Tyson е роден на 30 юни 1966 година в Бруклин Ню Йорк. Майка му е Лорна Тайсън а баща си Майк никога не е виждал. В детсвото си имал мек характер и не умеел да отстоява себе си. Поради това по- голямият му брат и съседските деца постоянно издевателствали над него. На около 10 годишна възраст в него настъпила промяна. Един от членовете на местна улична банда, който бил с няколко години по- възрастен, му изстръгнал от ръцете любимия гълъб ( отглеждането на гълъби е хоби на Железния не само в детството, но и до днес ) и му откъснал главата. Това разгневило Майк и той пребил мъчителя си. Въпросната случка му спечелила уважение сред малолетните бандити, и те го приели в своята компания ( прякорът му по онова време бил Феята- заради пискливия му глас ). Последвали кражби, грабежи и побои , които били причина за неоднократните му визити в изправителни учреждения. В едно от тях Тайсън имал възможност да се запознае с Мохамед Али, който по това време помагал на трудни деца като им давал наставления за живота. Впоследстви шампиона признава, че имено тази среща с Али е предопределила решението му да се захване с бокса.

На 13 години Динозавъра бил изпратен в специална училище за малолетни престъпници. По това време той бил считан за непоправим и се отличавал с огромна за възрастта си физическа сила ( 80кг). В училището където го настанили работил като учител по физкултура бившия боксьор Боби Стюарт. Пред него бъдещия номер едно споделил, че иска да стане боксьор. Стюарт се съгласил да го тренира при условие, че питомецът му не нарушава дисциплината и полага повече усилия в ученето... Поведението на Майк се променило към добро и след известно време ( въпреки че бил смятан за умствено изостанал ) успял да повиши успеха си. Хлапака бил толкова увлечен по бокса, че персонала на училището го заварвал посред нощ да боксира или да помпа мускули. В едно свое интервю Стюарт , който бил нелош боксьор-любител, споменава че малолетния Тайсън буквално го помитал с ударите си.

С течение на времето Стюарт осъзнал, че ученикът му се нуждае от квалифициран специалист и го представил на легендарния треньор и менаджер Къс Ди Амато ( треньор на двама световни шампиона — супертежкия Флойд Патерсън и полутежкия Хосе Торес). Не след дълго Майк се пренесъл в неговия дом и заживял там, а след смъртта на майка му, Ди Амато станал негов официален опекун.На 15 г Тайсън започнал аматьорска кариера. През 1984 г. бил кандидат за Олимпийския отбор на САЩ, но на Олимпиада така и не попаднал. Там отишъл Хенри Тилман и впоследствие станал олимпийски шампион( по-късно, като профисионалист, Тайсън взима реванш срещу него с нокаут в 1я рунд ).

През 1985 г. Тайсън провел първият си професионален мач. При Къс Д’Амато, бил гледал голямо количество видеозаписи на стари боксови срещи, и под впечатлението на видяното, избрал за себе си необичаен имидж- излизал на ринга без музика, без халат, в обикновени черни шорти и с обути на бос крак кецове. Първият му съперник Хектор Мерцедес бил повален в началния рунд. През тази първа година на професионалния ринг Тайсън провел общо 15 боя и спечелил всички преди финалния гонг. Специалистите започнали да говорят, че Къс е успял да създаде идеалния супертежък, който обезателно щял да стане световен шампион. Това обаче Д’Амато не доживял : през ноември 1985-та 77-годишния треньор умира.

След смъртта на Ди Амато, която била приета тежко от Майк, негов боксов наставник станал Кевина Руни с който продължил пътя си към върха. Последвали победи срещу Джеймс Тилис , Митч Грийн, Марвин Фрейзър (син на Джо Фрейзър). На 22 октомври 1986 , на двадесет години, Тайсън спечелил шампионския пояс на WBC с нокаут във втория рунд срещу ямайско-канадския си опонент Тревор Бербик и с това се превърнал в най- младия световен шампион по бокс в тежка катгория.

Няколко месеца по- късно се състояла срещата с шампиона на WBA — Джеймс Костотрошача Смита. Мачът се оказал труден за Тайсън ( по- високият и тежък Смит постоянно го задържал с ръце и не му позволявал да нанася чисти удари ) , но въпреки това Майк спечелил по точки. Имено тази среща била гледана многократно от Ивендър Холифийлд, когато се готвел за боя им през 1996г - защото в нея станали видни някои недостатъци в техниката на Динозавъра. Следващия му съперник бил бившия световен шампион Пинклон Томас който бил нокаутиран в шестия рунд.

На 1 август 1987 г се състоял двубой с Тони Тъкар- шампион на IBF. Мачът протекъл с променлив успех и за двете страни, но в крайна сметка Тайсън спечелил с единодушно решение на съдиите и станал абсолютен световен шампион в супертежка категория(WBC,WBA,IBF). През следващите две години били проведени шест боя: победа над Тайрел Бигс, над екс-световния шампион Лари Холмс, над Тони Тъбс и Майкъл Спинкс(Спинкс бил премазан за секунди), над бъдещия световен шампион Франк Бруно, а също така и над Карл Уилямс.

По това време Майк се оженил за начинаещата актриса Робин Гивънс, която оказала крайно негативно влияние върху боксовата му кариера. Последвалите бурни скандали и публични унижения се отразили зле върху психиката на шампиона. Тайсън занемарил тренировките и впоследствие разпуснал старият си екип състоящ се от треньори и менаджери, които работели с него от времето на Къс Ди Амато и се свързал със скандално известния Дон Кинг. През 1988г. Тайсън получил сътресение на мозъка- автомобилът му се блъснал в дърво. Една от версиите е , че това било опит за самоубийство. На 30 септември, 1988 - в интервю за национална телевизия Гивънс споделила, че Тайсън е депресиран маниак. Страхувам се от него, казала красавицата в присъствието Майк, който седял кротко до нея. На 2 октомври, 1988 - полицаи нахлули в къщата на Тайсън. Боксьорът чупил и изхвърлял покъщнина и принудил Гивънс и нейната майка да се изнесат. Няколко дена по-късно Гивънс поискала развод и на 14 февруари 1989-та двамата се развели в Доминиканската република.

През февруари 1990г. Тайсън пристигнал в Япония, където трябвало да защити титлата си срещу Джейм Дъглас, който бил считан от всички за боксьор втора ръка. Малко хора се съмнявали в победата на Майк и залаганията били в негова полза. Но мачът се оказал сензация в боксовите среди и абсолютния аутсайдер Дъглас успял да нокаутира шампиона в десетия рунд.Така след загубата Майк се оказал в ролята на претендент. Същата 90-та година той провел още два боя и ги спечелил с нокаути в първия рунд, а през 1991г. удържал две трудни победи над канадеца Донован Ръдок, който му оказал сериозен отпор.

През лятото на 1991 година в живота на Тайсън се случил еще один епизод, който корено променил неговата съдба. Майк посетил конкурса за красота «Мис Черна Америка», където се запознал с една от участничките — Дезире Уошингтън. Първоначално мис Уошингтън благосклонно приела ухажванията на екс-шампиона, но впоследствие заявила, че Тайсън я е изнасилил. В процеса съдът взел страната на потърпевшата и Майк бил осъден на шест години затвор. Той излязъл предсрочно на свобода през март 1995 г.

Първият си бой след излизането от затвора провел на 19 август 1995г срещу Питър Макнийли- мачът с Макнийли приключил за 89 секунди. През март 1996 г. Майк побеждава в третия рунд шампиона на WBC Франк Бруно, а на 7 септември 1996 г. сломява за две минути съпротивата на Брус Шелдън- шампион на WBA.

На 9 ноември 1996 г се състоял дългоочаквания бой между Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Фаворит бил Тайсън, но напук на прогнозите Холифийлд успял да изненада всички специалисти като удържал трудна, но безспорна победа. Първите пет рунда протекли с променлив успех, в шестия Тайсън паднал в нокдаун, а в деветия приемуществото на Холифийлд станало явно. В десетия рунд Майк по чудо се държал на краката си, а в единайстия реферът прекратил мача.

Реваншът между дамата бил няколко месеца по- късно на 28 юни 1997г . Битката се очаквала с небивал интерес от страна на зрителите, които станали свидетели на нещо невиждано до този момент... Съвършено неочаквано: в третия рунд Майк, разярен от това че Холифийлд на няколко пъти го е ударил с глава, отхапал част от ухото му. Реферът повикал лекар, който прегледал раната и заявил че мачът може да продължи. На Майк били отнети няколко точки и срещата била подновена. След малко обаче Динозавъра отново захапал ухото на Холифийлд и бил дисквалифициран.

През януари 1999 г, Тайсън спечелил с нокаут в петия рунд срещо Ф.Бота. Следващата среща била проведена през октомври 1999 г. срещу Орлин Норис. Този мач завършил без обявяване на резултата, понеже Норис не могъл да стане от ъгъла си, след като Майк му нанесъл удар след сигнала който прекратявал рунда. След този бой последвали бързи победи над Джулиъс Френсисис, Лу Саварезе и Анджей Голота (резултатът от тази среща бил анулиран след като в кръвта на Тайсън открли следи от марихуана ). През 2001 г. спечелен с технически нокаут в седмия раунд срещу датчанина Браян Нилсен.

Следващият съперник на Тайсън станал абсолютния световен шампион Ленъкс Луис. Сблъсъка се състоял на 8 юни 2002г. в Мемфис.Журналистите, които присъствали на тренировката на Майк преди боя отбелязали , че се намира в добра форма. Предпочитания към него оказали и букмейкърите които виждали в него фаворит. Първият рунд бил равностоен, но след това нещата рязко се променили. Луис нанасял десетки удари, а Железния едва на няколко пъти успял го достигне с юмруци. Развръската настъпила в осмия рунд, когато Тайсън инкасирал тежък удар и бил нокаутиран. На последвалата прес-конференция той изразил радостта си, че въобще е оживял след поражението.

Следващата среща на Тайсън била през март 2003 г. срещу считания по него време за перспективен боксьор Клифърд Етиен.Всичко продължило едва 49 секунди понеже Етиен не могъл (или не поискал) да продължи след първия по-сериозен тупаник на Майк. На 31 юля 2004 г. Тайсън излязъл на ринга срещу британеца Дани Уилямс. Първият рунд се превърнал в един от най- добрите рундове на Майк за последните няколко години, но след това настъпил обрат. Динозавъра започнал да пропуска удари и по собствена инициатива влизал в клинчове, а в четвъртия рунд след една тежка серия на Уилямс се намерил на пода. Оправдание за това неочаквано поражение последвало незабавно: обяснило се , че в първия рунд Майк бил получил сериозна травма на коляното, която го лишила от възможността да се предвижва нормално по ринга и да отбягва ударите

Поредното завръщането на професионалния ринг се състояло на 11 юни 2005 года. Противник на Тайсън бил тежкокогабаритния ирландец Кевин Макбрайд(198см;122кг), който нямал в актива си победа над по- сериозен противник и бил считан за слаб боксьор. Но дори и той се оказал непреодолимо препятствие за 38 годишния екс-шампион. В шестия рунд Макбрайд, се възползвал от видимата умора на Тайсън, приел борбата отблизо и нанесъл серия силни удари. Американецът прибегнал до мръсен бокс, заради което бил наказан с две точки за умишлен удар с глава, който наранил във веждата ирландеца. Малко по-късно той получил ново предупреждение за задържане на ръката на Макбрайд.В края на рунда Тайсън паднал на колене. Веднага след това се изправил, отишъл в ъгъла си и решил да се откаже от мача, казвайки, че се боксира, за да плати дълговете и повече не желае да се бие. В последвалото интервю Майк Тайсън заявил, че не желае повече да позори любимия си спорт, като губи от безлични съперници като Макбрайд, и затова се оттегля от бокса. Впрочем дали това решение е окончателно ще покаже единствено времето .


{START_COUNTER}